Малко за автора

Стивън Ериксън е един от най-нашумелите фентъзи автори у нас през последните години. Неговата все още недовършена поредица “Малазанска книга на мъртвите” не оставя читателите безразлични, мненията варират от възхищение до пълно отрицание, като редиците на феновете му се попълват след всеки издаден том.

Ериксън е роден в Торонто, но израства в Уинипег. В момента живее в Англия със своята съпруга и син. Следвал е антропология и археология, но отделно от висшето си образование завършва и Iowa writer’s workshop. “Лунните градини” от 1999 е неговия първи фентъзи роман. Продължението му, “Дверите на скръбния дом”, е написано още през следващата година в Англия. Освен тези две части към настоящия момент у нас са издадени “Спомени от лед”, “Дом на вериги “ и “Среднощни приливи”. Планирани са общо десет части на поредицата, от които предстои издаването на – The Bonehunters (2006), Reaper's Gale (2006), Toll of Hounds (2006), Dust of dreams и The crippled god, заедно с няколко други книги по малазанския свят – Blood follows, The healthy dead и книгата, написана от Ian Cameron Esslemont – Night of knives. Първите произведения, които публикува са A Ruin of a Feathers (1991) и Revolvo & other Canadian tales (1998) под псевдонима Steve Rune Lundin. Освен малазанската поредица в най-близко бъдеще можем да очакваме научно фантастичната книга Тhe devil delivered.

Когато го питат за неговата възраст, Ериксън отговаря: "Роден съм през 1959 година, минал съм четиридесет години и докато боядисвах всекидневната си наскоро чувствах всяка една от тези години върху рамене си. Дори и по-лошо, инструктора ми по езда ми казва, че яздя като каубой и последвалите упражнения за изправяне на стойката ми доведоха до силни болки във врата ми. С две думи – вече не съм млад.”

За автор като Ериксън не е лесно да се пише, затова реших да го оставя да говори сам за себе си, чрез част от неговите интервюта:

“Все още не зная дали съм имал нещо толкова амбициозно предвид като десет томна поредица, когато започвах да пиша “Лунните градини”. По това време ние гладувахме в рая, бях безработен на остров Салтспринг, а съпругата ми беше бременна. Хващах се на работа на парче, тук-там и живеехме от остатъците от възнаграждението, което бях получил за публикуването на колекцията ми от кратки разкази. Пишех по шест-седем часа на ден. За мен е важно да се наслаждавам на персонажите, за които пиша или поне на тези, чиято гледна точка използвам. Изпитвам нужда да ги направя интересни с нещо, което често не е толкова очевидно. В реалния живот хората не ни казват какви са характерите им – това се разкрива постепенно от словата и постъпките им. В този смисъл човешкия характер е неуловим и аз определено се опитвам да изразя това в романите си. Така че аз или разкривам пълната история на персонажа, който обрисувам, или само нахвърлям скицирано историите за него, ако е “нов” в поредицата. Опитвам се да влея същото чувство за мистерия, което съществува при срещата с непознат човек в реалния живот. Не обичам да описвам характерите на героите си, дори и на най-презрените. "