Смях в залата

Заглавие: Смях в залата Чет Авг 07, 2008 3:12 pm

Тук пишем всички реплики, на които сме се смяли на глас и от сърце Surprised

... или поне сме се усмихвали иронично.
Аз пиша тези само от седмото сказание..., които съм прочела досега де :о.

374 стр. част от диалога м/у Карса (1) и Сеймар Дев (2):
1: ...Виждаш ли потта по мускулите ми? Ела да легнеш с мен.
2: Не, прилошава ми.
1: Ще се почувстваш по-добре. Ще те разцепя на две.
2: Звучи забавно. Махай се.

384 стр. част от краткия диалог м/у Ублала (1) и Сеймар Дев (2):
1: Почукай - заповяда гигантът. - После влизаш пред мен.
2: Иначе?
1: Иначе, ще ти тресна главата... една в друга.

461 стр.
Хелиан: още някой да се оплаче и ще си отрежа лявата цица!
(Полукръг от лица я гледаше влюбено...)

462 стр. Измежду мислите на Хелиан:
... И Тавос Понд - онзи високият. Високите войници ги дупчеха със стрели в челата. Защо тоя още не беше умрял?
- Някой да има лък? - попита тя.

462 стр. Хелиан:
- Виждала съм черни дробове, Кътър. Големи гъби, пълни с кръв. Излива се като го разрежеш.
- Май говорите за черния дроб, сержант. Черният дроб е едно плоско нещо, калнокафяво или тъмночервено...
- Все едно - отвърна тя, обърна се и отново зяпна Ърб. - Ако единият се скапе, другият продължава.
... И след като всички сме заедно, давайте да тръгваме, щото съм сигурна, че все трябва да вървим нанякъде.

463 стр. отново Хелиан:
... Търсим сивокожи убийци и те се крият в тия дървета. Сред тях, искам да кажа. Ако бяха в тях, щеше да им е неудобно.
... Какво сте ме зяпнали всички? Аз давам заповедите тука и си имам нов меч, с който ще ми е много лесно да си ги отрежа тия цици. Хайде движение, че ни чака война. Зад ей ония дървета.

Заглавие: Re: Смях в залата Чет Авг 07, 2008 3:38 pm

Малеее, умрях си да се хиля на тия моменти. Хелиан рлз!!!

Заглавие: Re: Смях в залата Пет Авг 08, 2008 1:40 pm

Да и мен много ме кефи. Такъв невъобразим шемет lol!

...

354 стр. Техол (1) и Ублала (2):
1: Приятелю, ако обичаш, дръпни се от това, което служи за стълба тука - предвид немощните усилия на слугата ми да я ремонтира използвам дефиницията доста предпазливо, - за да мога да сляза по начин, подходящ на положението ми.
2: Какво?
1: Разкарай се от пътя ми, тъпак!

355 стр. Техол:
Добре. Сега малко мълчание. В памет на споминалата се кокошка.

Заглавие: Re: Смях в залата Пет Авг 08, 2008 2:37 pm

Малко от шестата книга.

стр.358, под Ю'Гатан

-Ефрейтор Шард?
-К-какво, проклет да си?
-Лимп как е? Продължавам да го ритам, удрям онова, което мисля, че е ръката му, но не се движи. Можеш ли да се промъкнеш напред да провериш?
-припаднал е.
-Как стана? Защо?
-Изпълзях върху него и му блъсках главата в пода, та да соре да крещи.
-Сигурен ли си, че е жив?
-Лип ли? Черепът му е корав като камък, Корик.
Чу движение зад себе си и попита:
-Какво правиш?
-Ще ти го докажа. Само да извия тоя счупен крак...

стр.493, монолог на Сенкотрон

Идиотите Безименни отиват и пускат на воля Дежим Небрал. Защо? Защото са идиоти... След това ти, Господарят идиот на Драконовата колода, решаваш да освободиш Дерагот, за да те освободи от Дежим Небрал... Някой друг, сериозно гаден, обикалящ из Седемте града, тъкмо е убил два Дерагота и може би този гадняр все още е наблизо... А сега! Сега! Искаш от мен да пратя Хрътките на Сянка в Седемта града! Защото най-сетне му е хрумнало на оня червив орех, който наричаш мозък, че Дерагот няма да се занимават с Дежим Небрал, докато не намерят моите Хрътки! ... Чист гений. Защо аз не се сетих за това? Защо? Защото аз не съм идиот!

Брой мнения : 57 Join date : 06.08.2008

сказание 7 стр 700 диаог м/у Техол и Джанат относно проссловутите кокошки:
- те са кокошки, които вече не снасят яйца, мършави са, сухи и безполезни като почтени учени в старото ми училище. Това, което направи Ублала, е всъщност акт на дълбока смелост.
- Да ми изяде кокошките? Сурови?
- Поне им оскуба перата.
- Умрели ли бяха в този момент?
- Хайде да не обсъждаме точно тези подробности, Техол. На всеки му е позволена по някоя грешчица.

и пак там на 701 стр. пак между Техол и Джанат този път относно една от супите:
- И какво, казано точно и прагматично, не й беше наред на моята прословута Зърниста супа?
- беше Зърниста.
- С намек за най-дискретен букет от аромати, който може да се култивира само в грижливо събрана подова смет, особено от под, по който са цвъкали гладни кокошки.
тя го зяпна.
- Не говориш сериозно, нали? Наистина ли беше пясък от пода? Този под?

Заглавие: Re: Смях в залата Пет Авг 08, 2008 7:51 pm

Има някои колосални моменти просто Като ми върнат първите четири книги ще извадя и от там лафове

Заглавие: Re: Смях в залата Съб Авг 09, 2008 2:57 pm

Непременно! Twisted Evil

Който може - да пише... оформя се забавна колекция... Laughing

Брой мнения : 6 Join date : 13.08.2008

Ще преразкажа ситуацията, защото не помня точни текст.
Когато оцелелите войници пълзяха под Югатан с децата в тунелите. Единия войник постоянно се караше нещо от едно хлапе пред него и друг му каза:
"Аз ако съм на мястото му, ще ти се изсера в лицето"
-Млъкни бе, само му даваш идеи!

Ако намеря време и сили, ще опиша точните думи от книгата, но просто се разцепих като го прочетох.

Заглавие: Re: Смях в залата Вто Авг 19, 2008 4:33 am

"- Как се сбогуваш с бок'арал?
- С ритник в задника,как иначе!
- Що не пробваш с този?"

Е...Искарал Пъст не посмя да пробва,мисля.

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 12:05 pm

стр. 796/797 Поредният забавен диалог между Карса Орлонг (1) и Сеймар Дев (2):

...
1: Влачиш призраците си със себе си.
2: По-скоро те са се лепнали за мен и мрънкат... Нещо се надига в тебе, Карса Орлонг...
1: Качи се отгоре ми и да го облекчим, Сеймар Дев.
2: Удивително - ахна тя.
1: Да.
2: Не, идиот такъв. Просто кометирах как можеш все още да ме изумяваш понякога.
1: Само се преструваш на невинна, жено. Свали си дрехите.
...
1: Ще разбереш. Хайде, свали си дрехите. Да те видя гола.
2: Не, Гадаланак е мъртъв. Никога вече няма да чуем неговия смях...
1: Да, затова сега ние трябва да се смеем, Сеймар Дев. Трябва да си напомним какво е да живееш. Заради него. Заради Гадаланак.
Тя го зяпна, след това изсъска от яд.
2: Почти ме спечели, Карса Орлонг. Знаеш ли, когато станеш прекалено убедителен, си най-опасен.
1: Може би предпочиташ простода те взема? Да ти разкъсам дрехите със собствените си ръце? Да те хвърля на леглото?
2: Напускам веднага.

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 12:50 pm

Абе Карса нещо голям мерак го мъчи. Дано му пусне някой ден

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 9:03 pm

Kida написа:: Абе Карса нещо голям мерак го мъчи. Дано му пусне някой ден

Еми той се счупи да се бие човека. Има нужда от малко "любов" Smile

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 9:35 pm

По-скоро от див секс. Надали толкова обича Сеймар Дев, от колкото е загорял

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 9:38 pm

Kida написа:: По-скоро от див секс. Надали толкова обича Сеймар Дев, от колкото е загорял

Е, затова го написах в кавички де.

Заглавие: Re: Смях в залата Сря Авг 20, 2008 9:40 pm

Anomander написа:

Kida написа:: По-скоро от див секс. Надали толкова обича Сеймар Дев, от колкото е загорял

Е, затова го написах в кавички де.

Аз да си обясня пък после...

Заглавие: Re: Смях в залата Чет Авг 21, 2008 9:13 pm

789 стр.
- Не държа на забаното - заяви Тавори.
"Само като те погледне човек, веднага му става ясно", помисли Шурк Елале.

1011 стр.
Войник: Чухте ли я?
Хелиан: Какво? Какво имаш предвид, тъпчо?
Войник: Ъъ, аз съм...
Хелиан: Току-що ти казах кой си!

1012 стр.
Хелиан:
- Добре. Обеси го този глупак. За ноздрите. На онази греда там.
- За ноздрите ли, сержант?
Хелиан се усмихна, щом ефрейторът награби кръчмаря с четири ръце и го издърпа през тезгяха.

Брой мнения : 44 Join date : 20.08.2008

"Не можеше да повярва на очите си. Оцелели... от огнения ад... беше невъзможно. "Вярно изглеждат ужасно, полумъртви всъщност. Все едно Гуглата си е чистил косматите уши с тях." - сказание 6, стр. 702

И изобщо всички реплики, в които се споменават части от анатомията на Гуглата ме разбиват тотално.

"Сержантът изгледа редника, докато изпълзя от палубата. "Възбуден. За малко щяха да ни унищожат. Всички, до един. А тоя си фантазира за някое старо гадже."- стр. 769

Брой мнения : 44 Join date : 20.08.2008

"-Бързак, ние с тебе...
- Да?
- Мисля, че сме се побъркали.
- Ти не си.
- В смисъл?
- Много си тъп. не може да си побъркан, след като току- що разбра, че сме побъркани. Разбра ли?
- Не.
- Значи си тъп." - стр. 837

Заглавие: Re: Смях в залата Чет Авг 28, 2008 9:01 pm

Препрочитам Спомените. Леле, мислех си, че тука няма изцепки, а то било пълно.

стр.60

-Обаче внимавай - изръмжа Пикър. - Ако извадиш нещо гадно, десет стрели ще ти проветрят черепа.
-Това е торба, не са гащите ми - измърмори занаятчията.

стр.79

Хедж се изкатери на билото като скална маймуна с кривите си крака, застана зад Тротс, дръпна го рязко за перчема, после залегна до него в тревата.
-Ха! Много ми харесва как се пулиш, като те оскубя.
-Сапьоре - изръмжа баргастът, - ти си говното под камъка в потока, в който е нагазило стадо болни свине.
-Малко е дългичко, но става.

Малко по-нататък:

-О много благодаря. Междодругото, официално си освободен от поста, боец. Долу ти пекат един бедерински труп. Казах на готвача да го напълни с говна, щото така го обичаш.
Тротс се надигна.
-Един ден може да изпека теб, сапьоре.
-И да се задавиш с блажените ми ребра.

Заглавие: Re: Смях в залата Пет Авг 29, 2008 8:13 am

хехе обичам ги тия Подпалвачи

Заглавие: Re: Смях в залата Съб Авг 30, 2008 1:01 pm

Още от третия том

стр. 128, докато Бързия Бен, Паран, Спиндъл иоще някъкъв мостовак вървят през Пейл

Паран не беше виждал досега котка да се натресе с главата напред в стена. Тъпото изтупване бе последвано от безумно дращене на нокти и животното отскочи назад, опулено от изненада. Щуротията привлече вниманието на двете псета и те я подгониха в съседната уличка.

стр. 161, в палатката на Дужек

-Крайно време беше - изръмжа от нара си Дужек и се надигна с пъшкане. - Я налей пиво, там е, на масата. Намери си стол. Гладен ли си?
-Не.
-И аз. Да пием.

стр. 202, спор за картата на Господаря на колодата(демек оная маса, дето била направена от Фидлър и Хедж, отмъкната от Нередовните на Мот, подарена от мотковците на Бруд, а след това отново задигната от любимите ни Мостоваци)

Мътните сиви очи на Върховния крал се спряха на Бързия Бен.
-А ти, магьоснико, ти си склад на души... Аз съм този, който освобождава души - дали да не счупя веригите в теб? Много е лесно да те направя безпомощен.
-Още по лесно е - отвърна му Бързия Бен - да изровиш дупка в земята.
Каллор пропадна пред очите им - земята се разтвори под него. Издрънча броня, последвана от яростен рев.
Сълвърфокс зяпна Бързия Бен. Магьосникът сви рамене.
-Права си - хич не ме интересува кой и какво е Каллор.
Уискиджак пристъпи до ръба на ямата и надникна долу.
-Изкатерва се... а бе не е зле за старец.
-Но тъй като не съм глупав - рече припряно Бързия Бен, - изчезвам веднага. - Махна с ръце, замъгли се и после се изпари.

Брой мнения : 44 Join date : 20.08.2008

- Можем да запалим горски пожар - предложи Корик.
- Нали ние ще сме в него - изтъкна Тар.
- Просто идея бе. - стр. 508, седмо сказание

- Завзимаме ледер от кръчма на кръчма?
- Нда.
- Хелиан, неприятно ми е да го кажа, но звучи доста умно.
- Нда. И така ще можем да ядем сготвена храна при това. Това е цивилизованият начин на водене на война. Начинът на Хелиан. - стр. 515