Елизабет Костова - Историкът

Привлечена от българската фамилия на авторката и разпродажната цена, неотдавна си закупих романa 'Историкът' на Елизабет Костова. В Интернет прочетох, че авторката всъщност e амeриканка, женена за българин, историк по професия и със сериозен интерес към всичко свързано с нашата родина. Мненията за романа обещаваха, че той разказва страшни приказки за граф Дракула, вампири и прочие. Обнадеждена, че съм се снабдила с разтоварваща книжка, зачетох 700-те страници с дребен шрифт на английски. Историята се разказва от 16-годишна американка, която живее само с баща си в Амстердам. Майката е починала и бащата не говори за нея. Случайно момичето открива в кабинета на баща си старинна книга с празни страници, дървенa плочка с изображение на дракон и писма от неизвестен автор. Запитан за тази находка, бащата Пол започва да разказва невероятно приключение започнало с попадането на въпросната книга в негови ръце. Научният ръководител на Пол изчезва мистериозно малко след като споделя с него опасенията си, че известният вампир от средновековието - Дракула е жив и до днес. Следват поредица от най-небивали съвпадения, при които Пол среща руманката Хелън, представяща за дъщеря на професора в неизвестност и с нея започва издирването на баща й. Разседването се води в Истанбул, Будапеща и завършва в България с отриването на умиращия професор, който е бил отвлечен от Дракула. Хелън убива баща си, което е единственият начин да го спаси от вампиризъм. Хелън и Пол се завръщат в Америка, женят се и се ражда нашата разказвачка. Хелън разкъсвана от вътрешни противоречия напуска семейството си пак при мистични обстоятелства и тръгва да търси принца на Мрака. Разбира се, накрая всички се събират, убиват Дракула и почти всичко се нарежда. Целият роман представлява разказ в разказа в разказа и понякога се води под формата на писма, които съдържат други писма или в тях се споменава за трети писма. Това повторение в използвания похват ме умори доста и усъмни във въображението на авторката. Постоянно разказа или писмата са прекъсвани от нечие пътуване, което само по себе си е прекрасно, ако не беше прекалено обстоятелствено, изпъстрено с всевъзможни ненужни детаили. Дори, когато героите застанаха срещу Дракула и аз очаквах да разбера за ужаса, които ги владее, авторката не ни спести най-невероятни описаниа на облеклото на вампира ;-) Не можете дори да се съмнявате, че всички важни герои из Турция, Румъния и България говореха невероатно добър английски и дори се шегуваха подходящо ;-) Нашите герои имаха невероятния късмет да попадат все на хора, които не виждаха нищо невъзможно в това Дракула да се мотае сред нас. Изключително важни събития бяха като пришити с бели конци. Нашата разказвачка, отрасла без майка, въобще не спомена колко се вълнува, че разбира истината за жената, която я е родила, нито пък се зарадва особено като я намери. Самата майка нямаше съвсем ясна представа защо напуска семйството си, да не споменаваме дори, че скочи от скала да се самоубие, но тъй като не умря, размисли и тръгна да търси Дракула. Трябва да отбележа, че английският е добър и беше хубаво упражнение да чета тази книга. Разбира се, повече бих се радвала, ако повествованието не страдаше от големи недостатъци, за част от които споменах. Четейки си помечтах за пътувания из България и региона… ;-)