Snakes of the immortal one[Kida]

Щях по-рано да си направя темичка, ама айде. Утре ще кача бъзикните на фотошопа, за днеска само това:

Why you look at me like that? Don't you ever seen someone who don't wanna be here? Or to live here? Well... Welcome to my hell!

One day you can wake up and to understand that you're dieing. Then you'll know that the memories are just paintings hiding empty walls. The hall where you saving your past is now empty. But if you pass the door you'll see a book in the floor. No... This is not your Journal. Is the book of the Fallen.

Your eagle no more come to you. Why? He falls to. Falls to fly away. Falls to use his wings for a last time. Do You want ask me why? I kill him. I give him my poison. Do you want it?

I don't need answer. I already know everything. You'll die. Any minute. And... yes. I'll told you who am I. I'm you nightmare and the one who love. I'm the demon and angel of the fallen ones. I'm the snake with the poison of darkness.
I'm T'Amber.

Писах го доста отдавна, по-точно някъде май месец като четох седмия том на Малазана. Очеизвадно е кой ми е бил вдъхновението.

Готино. Харесва ми стила.

Мерси. Ето още един изблик на вдъхновение. Само някой трябва да напише музичка:

Didn’t know why I couldn’t fly
Didn’t want to be stuck on the ground
I wanted to soar across the sky
But something was holding me down
What had me covered in fear?
What was it I couldn’t see?
The answer near, but so unclear
I was fighting the demon in me
The demon in me
The demon in me
The battle weird, over all that I feared
I was fighting the demon in me
He fell on me when I was weak
Made me feel so lazy and dumb
He talked to me deep in my sleep
My mind and my soul overcome
I started to just let him win
I decided to just let it be
It was up to me not to give in
I was trapped by the demon in me
The demon in me
The demon in me
My head in a spin, my strength going thin
I was trapped by the demon in me
Asked myself, what did I want?
Kick back or just go for broke?
My dreams continued to haunt
I’d get close –the demon said choke
Somehow you gotta step up
Stop buying excuses for free
So I went face-to-face, laid claim to my space
And rocked the demon…
The demon in me
The demon in me
I recovered my spark, got free of the dark
And I rocked the demon in me
The demon in me
I rocked the demon in me…

И една простотия, която написах преди няколко години като ме хвана лигнята:

Дневникът на един олигофрен...
...или как да познаем, че мама е вампир.

Ден 1
Какъв хубав ден! Жалко, че забравих да питам някой кой ден всъщност сме, та да ти кажа. Помня, че вчера беше осми октомври, неделя, ама кой знае! Пиша в теб тайно, за да не ме хване мама и да ме пита защо си хабя тетрадката за упражнения по правопис. Но мама спи дълбоко, защото е много късно, та Сънчо свърши преди цели десет минути! Ох, май и на мен ми се доспа... Никога не съм оставал до толкова късно, но ще трябва да свикна, все пак си водя таен дневник в най-потайните часове на деня. Едва ли обаче ще спя, някакво куче вие точно под прозореца ми... Странно, звучи точно като онзи вълк в "Червената шапчица", когато му направиха операция за отслабване и изкараха цяла баба от стомаха му... Клоните на дървото най-нахално се опитват да влязат в стаята ми, я да затворя прозореца. Бляяя, някой ги е полял с черно мастило, кооето се шмугна под леглото ми... Ама че работа, нищо чудно, че пазара е наводнен с долнокачествени химикалки.

Ден 2
Иха, вече втори ден си водя таен дневник! Днес е значително по-рано, Сънчо ще почне едва след час, но все пак ми е простено... я виж в колко часа си легнах снощи! А като споменах снощи наистина не успях да спя. Леглото ми скърцаше ужасно и някакви хлебарки цяла нощ драскаха по вратата на стаята ми. Казах на мама, че трябва да ми изчисти мръсотията, дето се е насъбрала под леглото. Добре, че не си държа там дневника, щеше да се намаца с онова гадно мастило, дето е толкова воднисто, че мама като го чисти даже й хвръкна в устата и я задави, представяш ли си?! Милата, толкова мрази мръсотията, че даже си легна и се прави на умряла вече цял следобед! Ама е добра актриса, кожата й е бледа и дори не мога да забележа колко дъвка си е добавила, че кучешките й зъби да станат като вампирски. Ама знам, че се преструва, ноктите й са прекалено дълги, че да стои мирна... Я, на вратата се хлопа, отивам да отворя.
***
По-късно...
Брей брей, ама че странна работа. На вратата нямаше никой, само някакво странно мършаво куче. Някой си ебш направил гадна шега с него, очите му бяха целите кървясали и светеха в жълто... Ама че работа, защо на куче му трябват контактни лещи??? Като ме видя направо се изпари във въздуха... Ще се оплача в полицията, следващия път току-виж ми докарали и умряла котка на вратата. Поне мама е по-добре. Все така бледа е и ощ ене си е махнала дъвката от зъбите. Като наминах край всекидневната тя се беше изправила и като ме видя вдигна ръка и ми каза "Ти...", но аз си познавам мама и я успокоих, че съм си изчистил стаята и съм си написал домашните. Странно, още преди да довърша изречението очите й светнаха. Знам, че се гордее с мен и... ой, я колко е часа, Сънчо е наполовина! Лягам си.

Ден 3
"Лягам си" ли казах? О,не в никакъв случай! Тъкмо се наместих удобно и казах лека нощ на Снежанка от плаката срещу леглото ми и мама взе, че дофтаса в стаята ми.Изглеждаше малок ядосана и веднага се сетих, че съм забравил да изчистя всекидневната и да измия чиниите. Скочих, защото знам, че ще пада яко тупаник, ако не го направя и без дори да дочакам нещо хукнах да си свърша задълженията въпреки късния час.... Да, ама не... маа хукна подир мен с яростни писъци и протегнати ръце... леле-мале, тая жена наистина ми се ядоса. Когато ми е тосърди ще я питам за дъвката, дето си е залепила на зъбите, продължава да си стои там и е доста ефектен номер, същински вамписки зъбки. Цяла нощ съм чистил цялата къща и призори ми втръсна. Взех си книжката с приказките и кутията бисквитки и отидох у лелини. Тм поне ще се поотпусна малко без да се налага да чистя. Много ми се спи и едвам гледам, но поне мога да се излежавам на спокойствие без да се притеснявам за задължения. Добрата стара леличка.

Ден 4
Ама че работа, мама е наистина много упорита. Ами че аз съм голямо момче, вече се оглеждам преди да пресека с възрастен и дори не си разливам пюрето по панталонките! И та значи, дой де да ме търси чак у лелини. Мама и леля много се имат и мама както винаги се зарадва, че вижда леля. Леля обаче реагира много странно. Първо изпищя, после едвам не припадна и накрая отиде в градинката си и извади едно колче от доматите. Даже посегна на мама и за малко да я намушка в сърцето! Слава богу, че нацели мишницата. Колкото и да сме сърдити с мама, все пак си не смятам, че има нужда от талака бруталност. Ама защо всички се държат толкова странно? О, леля хлопа на вратата, сигурно ще ме проверява дали съм си легнал вече, пак пиша след Сънчо.

Ден 5
Май мама и леля са намислили нещо! Леля се държи не по-малко странно. Дойде, накара ме да си събера багажа и през пет минути се хващаше за главата и се вайкаше като на умряло. Оглеждаше се страхливо.

Някои от любимите ми произведения на фотошопа:

Snakes of the immortal one[Kida] Dreams-in-Night

Snakes of the immortal one[Kida] Trinity

Snakes of the immortal one[Kida] Moonlight

Snakes of the immortal one[Kida] Winternight

Snakes of the immortal one[Kida] Memories

Snakes of the immortal one[Kida] Untitled-22

Snakes of the immortal one[Kida] Untitled-1

Snakes of the immortal one[Kida] Castle_2-1

Snakes of the immortal one[Kida] Untitled-2-1

Snakes of the immortal one[Kida] Yuna-goldoriginal

Snakes of the immortal one[Kida] Fantasy4